Холистична психотерапия

Основната идея на холистичната психотерапия е посредством задаването на специални индиректни въпроси да се помогне на хората да потърсят и съзрат отговорите на проблемите си вътре в себе си, тъй като тези отговори са в тях самите. Анализ от страна на извършващия терапията отсъства, предвид че не се касае и за психолог по образование. Чрез този метод човек получава достъп до най-затънтените кътчета на ума си и вижда как фалшивите му убеждения го държат в капан, като засягат и постепенно разболяват тялото му.

От душата си ние черпим същността си, естественото ни Аз. На ниво душа през нас преминава безкрайната лечебна сила на природата, енергията на Вселената в най-чист вид и на най-висока вибрационна честота. Оттам енергията потича надолу към другите ни три проявления, които са все по-бавни и вибрационно все по-ниски – умът, емоциите и тялото. Когато нищо не пречи на същността ни, на тази лечебна енергия да достигне до ума, той се изпълва с нея, а емоциите и тялото отразяват състоянието му. Тогава тази жизнена сила преминава свободно и през четирите ни проявления – човек живее себе си и е в хармония с живота.

Когато обаче умът възприеме някакво фалшиво убеждение в несъответствие с истинската ни същност, потокът на лечебната енергията се нарушава. Болестта е резултат от вярването на нещо за нас самите, което е невярно, и живеенето спрямо това вярване. Накратко здравето идва от това да бъдем себе си.

Учението на Зигмунд Фройд разделя ума условно на три нива: съзнанието – всичките ни мисли, спомени и чувства, за които си даваме сметка в даден момент, подсъзнанието – временно забравена информация, която във всеки миг може да се извлече от съзнанието, и несъзнаваното – инстинктите, примитивните желания, чувства и мотиви, предизвикващи срам, стрес или болка, които се пазят под ключ от подсъзнанието. Според Фройд именно несъзнаваното има ключова роля за определяне поведението на всеки човек и целта на разработения от него метод на психоанализата е да направи несъзнаваното съзнавано. Като пример за това е известният случай с диагноза хистерия на пациентката с псевдоним Анна О., която страдала от парализа в дясната част на тялото, смущения в зрението, слуха и говора, халюцинации и загуба на съзнание. Фройд открива, че болестта е резултат от изживяното от нея страдание във връзка с реалната физическа болест на баща ѝ със същите симптоми, която по-късно води до смъртта му. След като Анна О. осъзнава това, повече не проявя нито един от симптомите.

До същото заключение достига и Карл Юнг, според когото основната цел на човека е да направи несъзнаваното съзнавано, тъй като то контролира живота му в сянка, привличайки определени ситуации и личности, докато умът възприема, че събитията просто се случват случайно. Колкото по-осъзнати сме за несъзнаваното вътре в нас, толкова по-малко повлияни сме от него. Според една дзен поговорка:

„Управлявай ума си, не позволявай ума ти да те управлява.“

Ние не сме създали сами себе си и животът е път към опознаването на нас самите и се изразява в позволението, което си даваме, да бъдем себе си. На първо място, за да разберем кои сме, трябва да разберем кои не сме. Това разбираме, когато установим, че дадено убеждение не работи за нас и ни кара да се чувстваме зле в ума, емоциите и/или тялото си. Тогава от нас зависи да направим избора да пуснем това убеждение и да адаптираме ново, което отговаря на същността ни. Много подходяща за визуализиране на казаното е сцената от „Междузвездни войни”, еп. V – „Империята отвръща на удара“, при която учителят Йода, виждайки неувереността на Люк Скайуокър, че може с телекинеза да извади космическия си кораб, потънал в блатото, му дава решението чрез станалата популярна фраза:

„Трябва да забравиш всичко, което си научил досега“.

В нашето порастване и съзряване всеки от нас е възприел убеждения за себе си, които не са верни. Най-често това се дължи на някаква психо-емоционална травма, нанесена на съзнанието или онаследена. Например дете на интелектуално ориентирани родители прави всичко възможно да е с пълно отличие в училище, за да не бъде възприето за глупаво. Нещо повече, родителите може да са, но може и да не са дали причина на детето да се страхува от подобно възприятие. В детското все още формиращо се съзнание интерпретацията на ситуации и събития може да е изкривена. Освен това за него родителите олицетворяват целия свят и то проектира тяхната гледна точка и върху обществото. Поражда се страха, че и всички останали ще го възприемат за глупаво, съответно и ще го отхвърлят, ако не покаже определени интелектуални способности. В същото време природата на детето е да бъде спортист или музикант и има съответната генетика и предпоставки да бъде гениално, да кажем, във футбола или музиката. Уви, започва да се занимава с икономика и бизнес администрациия, което обаче не му идва отръки или най-малкото не го удовлетворява, а оттам следва стрес, който, както е известно, е в основата на всяко заболяване. Както добре го е казал Айнщайн:

“Всеки е гений. Но, ако се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.”

Убеждението на детето, че е глупаво, ако не е пълен отличник и впоследствие високоплатен адвокат, политик, бизнесмен и пр. е условие, което то си е поставило за своята стойност, годност за обич и достатъчност. Точно тези убеждения съществуват на несъзнателно ниво, ръководят поведението ни и по-късно се проявяват в телата ни. Ние изразяваме тези убеждения като саморазрушително поведение и манифестация на последващи здравословни проблеми. Те се изразяват във всичко, което вършим, за да отговорим на чужди очаквания – на тези на родителите, приятелите, обществото, съпруга, като се ръководим от страха, че ще бъдем отхвърлени или пък че няма да оцелеем, отчаяно стискайки живота в неговото изцяло материално измерение. Не го правим, защото наистина чувстваме, че искаме да го направим. Не сме себе си, не действаме в съответствие с природата си, моделираме себе си и поведението си, а крайният резултат е фатален за потенциала ни, за самите нас физически, психически и емоционално и за околния свят, който така и не успява да се възползва от напълно проявената ни същност. Целта на проявилите се „здравословни проблеми“ е да ни върне към първоначалното невярно убеждение, което трябва да бъде премахнато. Това е целта и на холистичната психотерапия.