Най-честата асоциация, която правим, когато видим хексагон, е с меда, пчелите и пчелната пита. Нещо сладко, нещо вкусно, нещо полезно, нещо природно. Нещо повече, всеизвестен е фактът, че от пчелите зависят 80% от опрашването на всички растения, т.е. без тях човечеството, а постепенно и всички живи същества надолу по хранителната верига не могат да съществуват. Оказва се, че пчелите притежават някаква мистериозна уникалност, някаква съществена важност за реалността, в която съществуваме. Ако изходим от херметичния вселенски принцип за съответствието „Каквото горе, такова и долу, каквото долу, такова и горе“ и предположим, че пчелата и пчелното семейство изразяват природата в нейната цялостна и най-проста форма, можем да научим много за нашия свят, изследвайки поведението на пчелите.
Един стар въпрос, вълнувал света с векове, е защо пчелната пита е съставена от хексагони. Едва през 1999 г. отговорът бива доказан математически. Хексагонът е възможно най-добрият начин за разделяне на повърхност на равни части с еднаква площ с най-малък общ периметър. По този начин пчелите използват най-малко восък за построяването на питата. Освен това хексагонът е единствената форма, която предполага най-равномерно разпределение на натоварването при натиск, което прави хексагоналната структура най-здравата в природата – може да издържа теглото на меда, което е в пъти по-голямо от нейното собствено. Който се е занимавал с пчели, знае за какво говоря – колкото невероятно тежки са питите след изваждането им от кошера, толкова невероятно леки са след центрофугирането им.
Тази функционалност на шестоъгълника обяснява защо хексагоналният модел е толкова често срещан в природата – върху черупката на костенурката и гърба на жирафа, в очите на повечето насекоми, в някои клетъчни мембрани на живите организми, в макромолекулата на двойната спирала на ДНК, в растежа на тъканите, в подредбата на някои видове клетки, в коралите, кристалите, базалтовите вулканични колони и мн. др. органични и неорганични структури. Шестоъгълникът се съдържа и в молекулярната структура на водата – при замръзване водородните атоми образуват хексагони, затова и в центъра на всички снежинки има хексагон. Много епителни тъкани подреждат клетките си в хексагонална структура, за да поддържат структурния и функционалния си интегритет.
Неслучайно и хората са възприели този дизайн, за да представят въглеродните съединения в органичната химия, a въглеродът е основата на живота. Същото важи и за изобразяването на епидермалната клетъчна мрежа и хексагоналния модел в софтуерния дизайн. Този модел се използва и в механиката, най-вече във връзка с физичната величина момент на сила (въртящ момент).
Един лесен експеримент показва, че природата предпочита хексагони. При множество мехурчета на равна повърхност те се пренареждат така, че най-много по четири са в контакт с една точка. Така се създават множество ъгли от 120° във формата на Y. Мрежа от ъгли от 120° създава модел от шестоъгълници. При оказване на натиск върху мехурчетата, те визуално заемат формата на хексагони.
Защо природата, която на пръв поглед изглежда хаотична, има естествена склонност към шестоъгълната форма? Структури, базирани на хексагоналния модел, изискват минимален разход на енергия и имат максимална ефикасност и стабилност. Природата се стреми към постигане на използване на минимален ресурс най-ефективно, към пълно термодинамично равновесие (харакеризиращо се с максимална ентропия) и състояние на естествен покой. Хексагонът се оказва най-доброто средство за целта – съвършеният баланс, оптималното състояние на материята.
По тази причина той се намира и в основата на много духовни символи като Звездата на Давид, печатът/пръстенът на Соломон (които представляват хексаграми – звезди с шест лъча), дървото на живота в Кабала и цветето на живота в сакралната геометрия. Разполагайки нагледно хексаграма в хексагона, се виждат два триъгълника, преплетени един в друг. Те олицетворяват мъжкото и женското начало, създаването на живот, творческата енергия, единството и баланса на двете противоположности, на тъмното и светлото, проникването на съзнаваното в несъзнаваното. Двата триъгълника изразяват четирите елемента – огъня и водата, които заедно съставляват небето и земята. Същият модел в някои алхимичени записи се наблюдава и в изобразяването на символа на Философския камък – митичното алхимично вещество, способно да превръща неблагородните метали в благородни – злато и сребро. Наричан е още еликсирът на живота, даващ младост и безсмъртие, и символ на съвършенство, просветление и нирвана (излизането от „матрицата“). Освен това хексагонът е единствената геометрична фигура, която съчетава в себе си и овала, и ъгъла, идеалният компромис между мекотата и остротата, които от своя страна са фундаментът на геометрията. Колкото повече страни се добавят към хексагона, толкова повече прилича на кръг – може би точно така изглежда разширяването на Вселената: от една точка, към две точки (права), към три точки (равнина или триъгълник), към четири, пет, шест (хексагон) и така, докато заприлича на сфера.
Кабала си служи със сложна система, която ползва сакралната геометрия, за да обясни смисъла на живота. В основата на тази система е Дървото на живота, което обаче може да се види 3000 г. по-рано в Древен Египет. То чертае карта на пътя на творението обратно към Източника, Началото, Корена, Бога. Начинът, по който дървото се изобразява геометрично, е с изключително хексагонално оформление – неправилен шестоъгълник. Дървото на живота се намира в центъра на Цветето на живота. Цветето на живота от своя страна се счита за най-мощния мистичен символ в сакралната геометрия. Може да се открие във всички основни религии и е било известно в древните култури на Китай, Гърция, Египет и дори Япония. Най-древното му изображение датира отпреди повече от 6000 г. в Древен Египет в храма на Озирис. Смята се, че то съдържа жизненоважна информация за тайните на Вселената и всички живи същества – от най-малките градивни частици до планетите и галактиките. Нека предположим в каква форма е Цветето на живота. Хексагон. Правилен (равностранен) хексагон. Леонардо да Винчи открива, че петте Платонови тела, числата на Фибоначи и златното сечение са вътре в Цветето на живота. Платоновите тела се явяват азбуката на сакралната геометрия и са строителните елементи на Вселената. Числата на Фибоначи описват безброй много закономерности, наблюдавани в природата и в поведението на човека. Например числа от редицата се откриват в ДНК молекулата, а тяхното съотношение се доближава до златното сечение, тъй като колкото по-големи са числата от редицата на Фибоначи, толкова отношението на двете последни числа се приближава до златното сечение и при безкраен брой числа в редицата става равно на златното сечение. Тази редица символизира духовното израстване. Златното сечение (божествената пропорция) изразява съотношение, при което по-голямата част се отнaся към по-малката, както цялото към по-голямата. Нещо познато? „Каквото долу – такова и горе, и обратно“? То е символ на красота, хармония и съвършенство в изкуството, науката и природата. Било е познато в Древността и се вижда в древната архитектура, както и при пирамидалните архитектури по цял свят.
Накратко хексагонът е израз на потенциала за живот и се проявява в неговите градивни елементи – елементарни частици и клетки. Той е свързан с числото шест, което означава проявление, а според Библията светът е създаден за шест дни – проявлението на живота. Обединяващ крайностите по сложен и всеобхватен начин, израз на взаимовръзките във Вселената, шестоъгълникът символизира съзнателността и поемането на контрол над подсъзнанието, канализирането на енергия за самолечение и ефективно използване на вселенските закони за пълна реализация на потенциала. Той е подписът на Вселената в нашата реалност.